Taurine
Повече за съставката: Тауринът е органична киселина широко разпространена в животинските тъкани. Той е основна съставка на жлъчката, среща се в дебелото черво, мускулите и мозъка, и представява около 0.1% от общото тегло при човека. Той има много фундаментални биологични функции, като свързване на аминокиселините в жлъчката използвани за усвояване на мазнини и мастно разтворими витамини, мощно антиоксидантно действие, регулация на осмозата в клетките, стабилизация на клетъчните мембрани, модулация на калциевата сигнализация и др. Тауринът е от изключително значение за функцията на сърдечно-съдовата система, развитието и и функционирането на скелетната мускулатура, ретината и централната нервна система. За разлика от повечето биологични молекули, които съдържат по-слабата карбооксилна група, тауринът е сулфонична киселина. Въпреки, че често е наричан аминокиселина, а той наистина е киселина съдържаща аминогрупа, той не е аминокиселина в пълния смисъл на думата, тъй като не съдържа едновременно амино и карбооксилна група. Мощен антиоксидант. Тауринът е важен антиоксидант в тялото. Предпазва от токсичния ефект на вещества като калций и олово. Допълнителният прием на таурин, като хранителна добавка предпазва от оксидиращия стрес при мускулно натоварване. Сърдечно-съдова система. Сърцето прави средно по 2 милиарда удара през живота ни. Транспортира кръв и кислород в различните системи на телата ни. Едно от следствията на стареенето може да бъде сърдечната недостатъчност. Способността на сърцето да изпомпва навлизащата в него кръв намалява. Изследванията показват, че тауринът в човешкото тяло усилва свиването на миокарда, като така предпазва от това заболяване. В две изследвания през 1984 и 1986г. проведени над животни с висок холестерол учените констатират, че в групата, третирана с таурин, смъртността намалява с 80%, кръвното им налягане намалява и животните са предпазени от сърдечна недостатъчност без понижаване на сърдечната им функция. В друго проучване от 2008г., този път проведено над хора, приема на таурин показва намалена секреция на аполипопротеин B100 и мазнини в HepG2 клетките. Високите нива на серумните липиди и аполипопротеин B100 са основни фактори за риска от атеросклероза и коронарна болест на сърцето. В следствие на това се счита, че тауринът предпазва от тези болести. Зрение. За тауринът се смята, че подсилва пигментовите епителни клетки в ретината на окото, които служат като визуални рецепторни клетки. Най голямата острота на зрението се получава в макулата на ретината близо до мястото където зрителният нерв се свързва с окото. Макулата е специален участък в центъра на ретината - светлочувствителния слой в задната част на окото. При четене светлината се фокусира върху макулата, където милиони клетки я трансформират в нервни сигнали, които предоставят на мозъка информация за обектите в полезрението. Това е така нареченото макуларно или централно зрение. Благодарение на централното зрение ние можем да четем, шофираме и изпълняваме други ежедневни задачи, които изискват прецизно зрение. Смята се, че липсата на таурин в организма на новородените е главната причина за тяхната първоначална слепота и и по-късно слабо зрение. В началото те си го набавят чрез кърмата, а в последствие започват да го произвеждат сами. С напредване на възрастта макулата често дегенерира, което може да доведе до слепота. Причините за това са все още неясни, но се смята, че е в следствие на дългогодишното излагане на ултравиолетова светлина и кислород. Редовният прием на таурин може да предотврати, или отложи тези процеси. Мозъчна функция. Големи количества таурин се срещат и в мозъка, като там той има нервомодулаторна роля. Тауринът въздейства на инхибиторни нервотрансмитери, като GABA, като за този процес се смята, че е механизъм повишаващ вниманието и концентрацията. Приемът на таурин чрез хранителни добавки показва увеличени умствени способности, фокус и намалено време за извършване на логически и физически задачи. Последните изследвания показват, че освен многобройните си функции свързани с мозъка, тауринът предпазва от увреждащото окисляване на определени нервотрансмитери замесени в болестта на Паркинсон. Глюкозен толеранс. Една от негативните последици на модерното хранене е вредният ефект на излишната фруктоза. При животните високо-фруктозните диети причиняват синдром подобен на диабета, като причинява драматично снижаване нивата на антиоксидантите и глюкозния толеранс. Добавките с таурин показват, че успешно противодействат на тези процеси в лабораторна среда. Тауринът увеличава инсулиновата чувствителност, като така подобрява глюкозния толеранс и антиоксидантните нива, които са от основно значение за баланса на кръвната захар. Особено полезен е в комбинация с медикаментите, използвани при пациенти, болни от диабет тип 1. Мускули. Големи количества таурин се съдържат и в мускулите. Всъщност тауринът, условно наречен аминокиселина, е втората най-разпространена такава след глутамина в скелетната мускулатура (особено в бързите мускулни влакна). Там той играе съществена роля, намалявайки мускулният катаболизъм след тежко натоварване. При спортисти, приемащи таурин, се забелязват намалени количества креатинин и креатин в урината, което е още едно свидетелство за възможността да противодейства на мускулния разпад. Тежките тренировки дестабилизират и увреждат мускулната тъкан по редица различни механизми (включително окисляване). Антиоксидантните свойства на таурина могат да облекчат тези нежелани ефекти. Той също намалява възпалението свързано с това клетъчно увреждане. Въз основа на тези му свойства, изследванията показват, че тази добавка може да предпази мускула от нараняване и да ускори процеса на възстановяване. Известно е, че занижените нива на таурин в мускулатурата водят до понижаване на силата и обратно – приема на таурин, като хранителна добавка увеличава неговата концентрация и повишава силата, намалява умората и периода на възстановяване. Проучванията показват, че един мускул е зареден с таурин при натоварване показва много по висока издръжливост и сила заради способността на аминокиселината да освобождава калции в мускулната клетка, което води до много по-силни контракции. Тауринът е добър регулатор на клетъчния обем, тъй като действа като осмолит (регулира флуидния баланс). Като такъв тауринът оптимизира клетъчната хидратация и мускулната функция. По този начин мускулите не само изглеждат по-плътни и големи, но и се поставят условия за анаболизъм (мускулен растеж). Други изследвания показват, че киселината увеличава издръжливостта, като отлага момента на умора с цели 50%. Тауринът също така помага на тялото да си набави магнезий и по този начин предпазва от болезнени крампи.
